Накратко
- Звукоизолацията (наричат я и шумоизолация – двете думи значат едно и също) показва колко отслабва звукът, когато минава през стена или врата. Измерва се в децибели (dB). Колкото по-голямо е числото, толкова по-малко се чува от другата страна. 10 dB повече се усещат приблизително като два пъти по-тихо.
- Вратата почти винаги пропуска повече звук от стената около нея. Затова тя решава колко ще изолира цялата стена. Добра стена (53 dB) с обикновена врата (25 dB) изолира само около 32 dB. Същата стена с шумоизолираща врата (43 dB) изолира около 49 dB.
- Най-много звук минава през процепите – тънките празнини под вратата и между крилото (подвижната част) и касата (рамката, закрепена в стената). Процеп от 5 mm под вратата сваля добрата стена с добрата врата до около 33 dB – почти колкото с обикновена врата.
- Затова най-важни са уплътненията (гумените ленти, които затварят процепите) и правилният монтаж на касата към стената. Често те дават повече от по-дебелата и по-тежка врата.
- Стойността от лабораторията е най-доброто, което вратата може да даде. В жилището обикновено е с около 5 dB по-малко, а при лош монтаж – и повече.

Какво значи „врата 43 dB“?
- dB (децибел) – с колко децибела отслабва звукът, когато минава през вратата. 10 dB разлика се усещат приблизително като два пъти по-тихо, 3 dB се забелязват, 1 dB – трудно.
- Rw – стойността, измерена в лаборатория. Това е числото в протоколите и каталозите.
- Rw + Ctr – колко изолира вратата срещу нисък шум: трафик, бас. Например Rw (C;Ctr) = 43 (−1;−4) dB означава около 39 dB срещу трафик.
- R′w – стойността, измерена в сградата. Почти винаги е по-ниска от лабораторната, защото включва монтажа и процепите.
В статията: Защо през вратата се чува повече · Дебела срещу тънка врата · Процепите и уплътненията · Монтажът на касата · Какво още влияе · Подобряване без смяна · Каква врата ви трябва · Какво предлагаме · Въпроси · Източници
Защо през вратата се чува повече, отколкото през стената?
Звукът минава едновременно през стената и през вратата. Общата звукоизолация се определя от по-слабата част – като кофа с дупка: колкото и дебели да са стените ѝ, водата изтича през дупката.
Пример: стена 10 m² със звукоизолация 53 dB и врата 1,9 m² в нея. В таблицата: колко изолира цялата стена, ако в нея има различни врати.
| Врата в стената | Звукоизолация на цялата стена |
|---|---|
| без врата | 53 dB |
| врата 25 dB | ~32 dB |
| врата 30 dB | ~37 dB |
| врата 38 dB | ~45 dB |
| врата 43 dB | ~49 dB |
| врата 43 dB + процеп 2 mm под крилото | ~37 dB |
| врата 43 dB + процеп 5 mm под крилото | ~33 dB |
Числата са изчислени приблизително. Те показват колко губи стената заради вратата, а не точния резултат в жилището.
Изводът: дори добра врата сваля стената с няколко dB, а процеп от няколко милиметра обезсмисля и добрата стена, и добрата врата.
Измервания в реални жилища показват същото. Изследвани са 30 обикновени интериорни врати в нови жилища. При процеп под вратата около 8–10 mm в съседната стая е по-тихо с 22–24 dB. Когато процепът се намали до 1,5–3 mm – с около 29 dB. Когато е напълно затворен – с 29–34 dB. Всеки милиметър по-малък процеп дава около 0,7 dB. Тези врати са обикновени, затова процепът им отнема по-малко, отколкото на шумоизолираща врата.
С колко изолира по-добре дебелата шумоизолираща врата?
Имаме лабораторните протоколи на две плътни дървени интериорни врати от един производител. И двете са изпитани в акредитирани лаборатории в Чехия.
| Врата А | Врата Б | |
|---|---|---|
| Крило | 66 mm, плътно, ~58 kg (изпитаният образец) | 40 mm, плътно |
| Фалц | двоен полуфалц | единичен полуфалц |
| Под крилото | 2 падащи уплътнения, без праг | праг: механичен с падаща лайсна или дървен с уплътнение |
| Уплътнения в касата | 2 | 1 (гумено) |
| Rw (C;Ctr) с дървена каса | 43 (−1;−3) dB | 37 (−2;−3) dB |
| Rw (C;Ctr) със стоманена каса | 43 (−1;−4) dB | 38 (−1;−3) dB |
| Изпитване | 2011 г. | 2006 г. |

Какво се вижда:
- Дебелата врата изолира с 5–6 dB повече. Разликата е най-голяма при високите звуци – говор, звънене, телефон – около 10 dB. От тези звуци зависи дали отвън се разбират думите. При ниските звуци (бас) разликата е около 9 dB, а в средата – само 1–4 dB.
- Предполагаме, че част от разликата при високите звуци идва от уплътненията. Според изследванията уплътняването влияе най-вече на средните и високите звуци.
- Касата почти не променя лабораторния резултат при добро уплътнение. Врата А дава 43 dB и с дървена, и със стоманена каса. При врата Б разликата е 1 dB, но там заедно с касата е сменен и прагът. На обекта обаче касата има значение – заради фугата между касата и стената, която често се пълни само с пяна.
- Честно за сравнението: вратите се различават по няколко неща едновременно – дебелина и състав на крилото, фалц, уплътнения, лаборатория и година на изпитването. Затова не можем да кажем колко dB идват от всяко от тях.
Колко звук минава през процепите около вратата?
Най-подробното изследване, което познаваме, е на финландския учен Хонгисто и колектив (2000 г.). Една и съща метална врата е измерена в лаборатория с 10 различни варианта на уплътняване:
| Уплътняване | Rw |
|---|---|
| без уплътнения | 24 dB |
| едно гумено уплътнение | 43 dB |
| две гумени уплътнения | 44 dB |
| две гумени уплътнения + лепенка по фугите от двете страни | 46 dB |
Разликата е 22 dB – само от уплътненията. Те влияят най-вече на средните и високите звуци, като говора. При ниските звуци (бас) почти не променят резултата.
От изследванията на Хонгисто:
- Първо уплътненията, после крилото. Ако вратата пропуска звук през процепите, по-тежкото крило помага малко. Пример: крило, което е с 10 dB по-добро, ще подобри цялата врата с по-малко от 5 dB. Затова първо се затварят процепите.
- Бравата. Ако бравата държи вратата само в средата, ъглите на крилото остават леко открехнати – особено при дървените врати, които са по-гъвкави. Добре е вратата да се притиска и горе, и долу.
- Има ли граница колко може да изолира една врата? Да. Според Хонгисто врата с 50 dB е много трудно постижима дори в лаборатория. Единични врати за специални цели има до около 48 dB, но се ползват рядко. Когато трябва повече от около 35 dB, той пише, че се предпочитат две врати една след друга. От нашата практика: за спалня или кабинет обикновено стига една добре уплътнена врата с 43 dB, а за студио трябват две врати с преддверие.

- Падащо уплътнение (автоматичен праг) – профил, вграден в долния ръб на крилото. При затваряне се спуска до пода и затваря процепа без праг. Два такива профила един след друг означават две линии на уплътнение.
- Двоен полуфалц – крилото и касата се застъпват на две стъпала, всяко със свое уплътнение. Така по периметъра също има две линии.
- Регулиране – падащото уплътнение се настройва на място спрямо пода. Ако е високо, остава процеп; ако е ниско, трие и се износва.
Как може да се провери дали уплътненията работят? При развойна работа за български производител на врати за сигурност стигнахме до извода, че ефектът на уплътненията не може да се изчисли надеждно. Той зависи от това как са монтирани и колко добре прилягат. Затова предложихме два теста:
- Димен тест – вратата се монтира на малка стая. В стаята се вкарва дим под леко налягане. Вижда се откъде и колко дим излиза.
- Тест между две помещения – в едното има източник на звук. Сменят се уплътненията и се сравнява с изцяло запечатана врата (с акрил или силикон). Разликата показва колко звукоизолация губите през уплътненията.
Защо монтажът на касата е толкова важен?
Между касата и отвора в стената винаги остава фуга (празнина). Тя може да развали звукоизолацията дори на най-добрите врати, които в лаборатория дават 45 dB и повече. Лабораторният протокол не я покрива: в лабораторията вратата се монтира грижливо, в равен отвор.
Обикновено фугата се пълни с монтажна пяна и се покрива с первазите (лентите, които покриват фугата). Пяната е лека и пореста, а первазът е тънък. Звукът минава лесно през тях и заобикаля добрата врата.



Какво прави фугата по-голяма:
- крив или неравен отвор в стената;
- пантите и насрещникът (металната част на касата, в която влиза езикът на бравата) – те изискват място отстрани на касата;
- грешно взети размери или липса на предварително взети размери.
Решенията:
- Подготовка на отвора – изравняване и нивелиране с подмазване, преди да се монтира касата.
- Вкопаване на пантите – пантите се вграждат в касата и крилото, за да не налагат по-широка фуга.
- Ако това не е възможно – преди да се сложат первазите, фугата откъм тях се запълва с плътни, тежки материали: допълнителен профил, няколко слоя лепен гипсокартон или гипсово лепило и гипсокартон. Целта е звукът да не минава през пяната. Не се запълва цялата дълбочина на фугата – откъм крилото тя остава с пяна.
Какво още влияе на звукоизолацията на вратата?
През 2020 г. изчислявахме звукоизолацията на врата за сигурност за български производител. Изчисленията показаха две неща. Първо – по-тежкото крило изолира по-добре. Второ – има значение как са свързани двете ламарини на крилото. Когато връзката е мека (например гума) или я няма, звукът минава по-трудно, отколкото когато ламарините са здраво свързани. Същото показват и изследванията на Хонгисто: крило от няколко слоя, залепени един за друг, изолира по-слабо от крило със същото тегло, но с празнина между слоевете.
Мога ли да подобря вратата си, без да я сменям?
Помага:
- уплътнение по касата – непрекъснато, по целия периметър, така че крилото да го притиска;
- падащо уплътнение под крилото или праг с уплътнение – затваря най-големия процеп;
- обработка на фугата каса–стена (махане на первазите, запълване, затваряне);
- смяна на кухото крило с плътно, по-тежко крило.
Помага малко или никак:
- пяна или акустични панели, залепени върху крилото – те поглъщат ехото в стаята, но почти не добавят маса и не спират звука през вратата;
- уплътнения, ако крилото е кухо и леко – процепите се затварят, но крилото остава слабото място.
Реалистично: обикновена врата с добри уплътнения става осезаемо по-добра, но не стига врата, проектирана за звукоизолация. Ограничава я масата на крилото.
Каква врата ми трябва за спалня, входа или студио?
- Интериорна врата (спалня, кабинет, офис): ако искате говорът отвън да не се разбира, търсете лабораторно Rw 43 dB и повече, с падащо уплътнение и правилно монтирана каса.
- Входна врата на апартамент: обикновено е метална врата за сигурност. Поискайте протокол за точната конфигурация – размер, каса, праг, уплътнения – а не „до 45 dB“.
- Студио или зала за поверителни разговори: една врата рядко стига. Обичайното решение е две врати с преддверие или специална студийна врата, проектирана заедно със стената (виж музикални и подкаст студиа).
- Врата със стъкло: стъклото обикновено пропуска повече звук от останалата част на вратата. В лабораторен тест една и съща врата с голямо стъкло изолира видимо по-слабо, отколкото с малко стъкло.
Как да четете обявата на врата:
- търсете Rw (C;Ctr) от лабораторен протокол за точно тази конфигурация;
- „до 45 dB“ без протокол не означава нищо;
- на обекта очаквайте по-малко: в данните на производител на акустични врати, които сме преглеждали, стойността на обекта е с около 5 dB по-ниска от лабораторната. При Хонгисто една дървена врата дава 33 dB в лаборатория и 24 dB на обекта при обичаен монтаж – авторите наричат лабораторното число за вратите „много подвеждащо“.
Каква врата предлагате вие?

Интериорна шумоизолираща врата с лабораторно Rw 43 dB: крило около 67 mm (изпитаният образец е 66 mm), двоен полуфалц (две линии уплътнения по краищата), две падащи уплътнения под крилото, без праг; дървена или стоманена каса.
Включваме:
- взимане на размерите на отвора преди поръчката;
- подготовка на отвора – изравняване и нивелиране;
- монтаж с обработена фуга между касата и стената и регулиране на уплътненията.
Цените са по запитване – зависят от размера, касата, обкова и състоянието на отвора. При нужда измерваме звукоизолацията на място като инженерна оценка (измерване на звукоизолация).
Изпратете ни размерите на отвора и снимка → Get a Quote.
Свързано: soundproofing for the wall · шумоизолация на жилища · office acoustics
Frequently Asked Questions
Колко dB трябва да има шумоизолиращата врата?
Зависи от стената и от целта. В стена 52–55 dB врата с лабораторно 43 dB сваля общата изолация до около 49 dB. За интериорна врата, през която говорът не трябва да се разбира – лабораторно 43 dB и повече.
Помага ли да залепя пяна или акустични панели на вратата?
Почти не. Те поглъщат ехото в стаята, но не добавят маса и не затварят процепите, през които минава звукът.
Може ли да подобря вратата, без да я сменям?
Да, до определена степен: уплътнение по касата, падащо уплътнение под крилото и обработена фуга между касата и стената. Лекото кухо крило остава ограничението.
Защо врата с 43 dB в лабораторията дава по-малко на обекта?
В лабораторията вратата се монтира в равен отвор, при регулирани уплътнения и без странични пътища. На обекта се добавят фугата каса–стена, неравният под под падащото уплътнение и звукът през пода и тавана. Разликата обикновено е около 5 dB, а при лош монтаж – и 9–10 dB.
Има ли значение касата?
В лабораторията – почти не: в нашите данни вратата дава 43 dB и с дървена, и със стоманена каса. На обекта – да: фугата между касата и стената може да струва повече от разликата между две врати.
Колко струва шумоизолираща врата?
Цената зависи от размера, касата, обкова и подготовката на отвора. Изпратете ни размерите и снимка на отвора – ще ви отговорим с оферта.
Източници
- V. Hongisto, „Sound insulation of doors – Part 1: Prediction models for structural and leak transmission“, Journal of Sound and Vibration 230(1), 133–148, 2000. doi:10.1006/jsvi.1999.2609
- V. Hongisto, J. Keränen, M. Lindgren, „Sound insulation of doors – Part 2: Comparison between measurement results and predictions“, Journal of Sound and Vibration 230(1), 149–170, 2000. doi:10.1006/jsvi.1999.2610
- M.-J. Kim, „In-situ sound insulation performance of interior doors with slit-shaped apertures“, Journal of Asian Architecture and Building Engineering 11(1), 205–212, 2012. doi:10.3130/jaabe.11.205
- ISO 10140-2:2021 – Acoustics. Laboratory measurement of sound insulation of building elements. Part 2: Measurement of airborne sound insulation (заменя EN ISO 140-3).
- ISO 717-1:2020 – Acoustics. Rating of sound insulation in buildings and of building elements. Part 1: Airborne sound insulation.
- ISO 16283-1:2014 – Acoustics. Field measurement of sound insulation in buildings and of building elements. Part 1: Airborne sound insulation.
- Лабораторни протоколи на две интериорни врати от европейски производител – акредитирани лаборатории в Чехия, EN ISO 140-3 / EN ISO 717-1, 2006 и 2011 г. (данните – в текста и на графиката; протоколите не се публикуват).
- Лабораторен тест на метална акустична врата с малко и с голямо стъкло – американски производител, ASTM E90, NWAA Labs, 2012 г., с независима проверка от JGL Acoustics.
- Каталожни данни на производител на акустични метални врати (лабораторна и обектова стойност).
- Acoustic Force – развойна работа за производител на врати за сигурност: преглед на литературата и изчисления на звукоизолацията, 2020 г. (вътрешни доклади).


